Ендодонтия

Ендодонтското лечение, наричано още „кореново лечение“, е лечение на зъбната пулпа. То е важна част от денталната медицина и се занимава с лечението на остри и хронични възпаления на нервите в кореновите канали и на периапикалните тъкани.

Пулпитът е възпаление на зъбната пулпа. Основна причина за пулпит е дълбок зъбен кариес, механична травма, термичен или химичен шок, напреднал хроничен пародонтит. Пулпитът в начална фаза може да бъде обратим и да се запази виталитета на зъба. Най-често обаче е необратим процес, водещ до некроза на зъбната пулпа. Лекува се чрез т.н.кореново лечение или ендодонтско лечение. Ако не се вземат мерки за лечението на пулпита, инфекцията от кореновите канали може да засегне заобикалящите зъба тъкани и да се развият различни усложнения : периодонтит, абсцес, киста.

Периодонтитът е общо наименование за възпалителните заболявания на периодонциума – тъканите, които задържат зъба в костната алвеола . Характерът на възпалението зависи от активността на микроорганизмите, които са навлезли в околозъбната тъкан през кореновите канали, както и самите защитни сили на организма. Периодонтите са остри и хронични.

Стадии на развитие на кариеса

Периодонтитите са остри и хронични.

Острите периодонтити се развиват при голямо количество бактерии и намалени защитни сили на организма. Зъбът може да е ендодонтски лекуван или да има голям кариез. В началото се усеща тежест, напрежение и дискомфорт от страната на болния зъб. При остър гноен периодонтит болката се засилва и става пулсираща. Зъбът се усеща по-висок от другите и всяко докосване с език или с другите зъби е изключително болезнено.

Хроничните периодонтити са възпалителни процеси, които се получават като усложнения на пулпити, остри периодонтити или травми. В резултат на хронично бактериално дразнене в кореновите канали, в разрушените участъци на периодонциума се образува гранулационна тъкан (гранулом). Тя се създава от оргазнизма , за да попречи на бактериите навлизащи през корена да се разпространяват в околните тъкани. Колкото по- дълго е отворен кореновият канал и бактериите свободно навлизат в него, толкова по-голям става грануломът. Той нараства за сметка на бавното стопяване на костта около корена. При навременно диагностициране и правилно лечение, зъбът може да се запази. При тежки случаи се налага екстракция (изваждане) на зъба. Ако се остави нелекуван грануломът с времето се превръща в киста.От своя страна неизлекувана киста може да доведе до остеомиелит (стопяване на голяма част от горната или долната челюст).